<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</title>
	<atom:link href="https://guesthouse-betula.com/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://guesthouse-betula.com/</link>
	<description>една незабравима почивка!</description>
	<lastBuildDate>Fri, 17 May 2024 13:59:45 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=7.1.4</generator>

<image>
	<url>https://guesthouse-betula.com/wp-content/uploads/2019/02/cropped-logo-betula-ico-32x32.png</url>
	<title>Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</title>
	<link>https://guesthouse-betula.com/</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Орлови скали</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2024/04/22/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d0%25ba%25d1%258a%25d1%2589%25d0%25b0-%25d0%25b7%25d0%25b0-%25d0%25b3%25d0%25be%25d1%2581%25d1%2582%25d0%25b8-%25d0%25bd%25d0%25b0-%25d1%258f%25d0%25b7%25d0%25be%25d0%25b2%25d0%25b8%25d1%2580-%25d0%25ba%25d1%258a%25d1%2580%25d0%25b4%25d0%25b6%25d0%25b0%25d0%25bb%25d0%25b8</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[administrator]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 22 Apr 2024 13:25:11 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=2678</guid>

					<description><![CDATA[<p>Откриването на Орлови скали представлява историческо съкровище за България. Техните тракийски корени допринасят за обогатяването на културното ни наследство. Този скално-култов комплекс, разположен в близост до Ардино, представлява уникална комбинация от природна красота и археологическо богатство. Състои се от сто скални ниши, високи 70 см и с дълбоки 34 см. Орловите скали стават свидетели на [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2024/04/22/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8/">Орлови скали</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<div class="flex flex-grow flex-col max-w-full">
<div class="min-h-[20px] text-message flex flex-col items-start gap-3 whitespace-pre-wrap break-words [.text-message+&amp;]:mt-5 overflow-x-auto" dir="auto" data-message-author-role="assistant" data-message-id="b8c0b001-4503-4bcc-9d5c-570a8bdeb93b">
<div class="markdown prose w-full break-words dark:prose-invert dark">
<p>Откриването на <strong>Орлови скали</strong> представлява историческо съкровище за <strong>България.</strong> Техните <strong>тракийски корени</strong> допринасят за обогатяването на културното ни наследство. Този <strong>скално-култов комплекс</strong>, разположен в близост до <strong>Ардино</strong>, представлява уникална комбинация от <strong>природна красота и археологическо богатство.</strong></p>
<p>Състои се от <strong>сто скални ниши</strong>, високи <strong>70 см и с дълбоки 34 см</strong>. Орловите скали стават свидетели на <strong>древните ритуали</strong> и обичаи на тракийските племена. Тяхната <strong>трапецовидна форма</strong> и точното им издълбване в отвесните вулканични скали ги прави <strong>уникални за региона</strong>. И въпреки че сега са останали 97, поради разрушенията на три от тях, те продължават да впечатляват с мащаба и загадъчността си.</p>
<p>Изследванията сочат, че <strong>траките</strong> са използвали тези ниши за <strong>религиозни и ритуални цел</strong>и. Най-популярната теория е, че те служели за<strong> погребални урни</strong>, като около тях са намерени следи от <strong>обредно горене</strong>. Подобни скални светилища се срещат и в други райони на <strong>Източните Родопи</strong>, като тяхното разположение не следва определена закономерност, което подсилва загадъчността им. Тракийските майстори са издълбавали нишите върху <strong>гладки скални повърхности.</strong></p>
<p>От Орловите скали до другите подобни светилища в региона, тези артефакти предлагат вълнуващ прозорец към мистериите на <strong>древните тракийски обичаи и вярвания.</strong> Разкриването на техните тайни продължава да вдъхновява и нашите съвременни учени и любители на историята. <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8">Прочети още&#8230;</a></p>
</div>
</div>
</div>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2024/04/22/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8/">Орлови скали</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Меандрите на река Арда</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2024/02/22/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-2/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d0%25ba%25d1%258a%25d1%2589%25d0%25b0-%25d0%25b7%25d0%25b0-%25d0%25b3%25d0%25be%25d1%2581%25d1%2582%25d0%25b8-%25d0%25bd%25d0%25b0-%25d1%258f%25d0%25b7%25d0%25be%25d0%25b2%25d0%25b8%25d1%2580-%25d0%25ba%25d1%258a%25d1%2580%25d0%25b4%25d0%25b6%25d0%25b0%25d0%25bb%25d0%25b8-2</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[administrator]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 22 Feb 2024 08:44:40 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=2659</guid>

					<description><![CDATA[<p>Меандрите на река Арда не просто привличат вниманието на туристи и любители на приключенията. Те също са магнит за всеки, който желае да се потопи в природата и да се наслади на нейната неповторима красота. Реката сама преминава през едни от най-живописните пейзажи в цяла България. Създава панорами, които оставят бездумно очаровани всички, които имат [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2024/02/22/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-2/">Меандрите на река Арда</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p><strong>Меандрите на река Арда</strong> не просто привличат вниманието на туристи и любители на приключенията. Те също са магнит за всеки, който желае да се потопи в природата и да се наслади на нейната неповторима красота. Реката сама преминава през едни от <strong>най-живописните пейзажи</strong> в цяла България. Създава панорами, които оставят бездумно очаровани всички, които имат щастието да ги видят. Тези естествени формации, известни също като <strong>речни острови</strong>, са повече от просто криволичещи извивки. Те са също символ на вечната борба между реката и околната среда, което я прави едно от най-забележителните <strong>естествени чудеса</strong> в целия регион.</p>
<p>Меандрите не са само красиви за окото, но са отговорни за формирането на разнообразни екосистеми и биоразнообразие в региона. Сред тези пълни с живот области се крият множество <strong>видове растения и животни.</strong> Между тях има и местни, и редки видове, които събуждат любопитството и възхищението на всеки посетител.</p>
<p>Пътуването по <strong>река Арда е истинско приключение</strong>, което предлага вълнуващи преживявания за любителите на природата и активния отдих. <strong>Туристическите маршрути</strong> в района ви дават възможността да се потопите в <strong>непокътнатата природа.</strong> Може да разгледате уникални панорами и да се насладите на спокойствието и красотата на околната среда.</p>
<p>Не пропускайте възможността да посетите този невероятен природен <strong>бисер в България</strong> и да се потопите в магията на меандрите на река Арда. Подгответе се да бъдете очаровани от красотата и спокойствието, които ви очакват в тази неповторима природна атракция! <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B4%D0%B0">Прочети още..</a></p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2024/02/22/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-2/">Меандрите на река Арда</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Скално светилище &#8222;Харман кая&#8220;</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2024/02/07/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-3/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d0%25ba%25d1%258a%25d1%2589%25d0%25b0-%25d0%25b7%25d0%25b0-%25d0%25b3%25d0%25be%25d1%2581%25d1%2582%25d0%25b8-%25d0%25bd%25d0%25b0-%25d1%258f%25d0%25b7%25d0%25be%25d0%25b2%25d0%25b8%25d1%2580-%25d0%25ba%25d1%258a%25d1%2580%25d0%25b4%25d0%25b6%25d0%25b0%25d0%25bb%25d0%25b8-3</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[administrator]]></dc:creator>
		<pubDate>Wed, 07 Feb 2024 10:00:13 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=2650</guid>

					<description><![CDATA[<p>Представяме ви едно от най-забележителните места в източните Родопи &#8211; Скално светилище Харман кая, известен и като Равен камък. Този мащабен скално-изсечен праисторически култов комплекс представлява удивителна комбинация от природни формации и изкуствено създадени в сърцето на природата структури. Разположен в Нановишката вулканска калдера, Харман кая впечатлява с разнообразието си от форми &#8211; от две [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2024/02/07/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-3/">Скално светилище &#8222;Харман кая&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Представяме ви едно от най-забележителните места в източните Родопи &#8211; <strong>Скално светилище Харман кая</strong>, известен и като <strong>Равен камък</strong>. Този мащабен скално-изсечен праисторически култов комплекс представлява удивителна комбинация от природни формации и изкуствено създадени в сърцето на природата структури.</p>
<p>Разположен в <strong>Нановишката</strong> вулканска калдера, Харман кая впечатлява с разнообразието си от форми &#8211; от две пещери тип утроба, през правоъгълни и кръгли басейни, до трапецовидни ниши и наблюдателни площадки. Не може да не бъде отбелязан и <strong>петроглифът</strong>, наречен <strong>Пиленцето</strong>, който допълнително обогатява културното наследство на мястото.</p>
<p>Открит още през <strong>1941</strong> година от <strong>професор Васил Миков</strong>, комплексът е предмет на интерес и изучаване от много години. Научните екипи, изследвали мястото го датират от <strong>Халколита</strong>. Въпреки частичното проучване, мнозина считат <strong>Харман кая</strong> за <strong>древнотракийски. </strong> Голяма му стойност е в историческите открития, които разкриват пред нас контурите на &#8222;най-големия тракийски град&#8220;.</p>
<p><strong>Достъпът</strong> до комплекса е предизвикателен, с<strong> високите отвесни скали</strong>, обграждащи масива. <strong>Проникването</strong> в територията на <strong>Скално светилище Харман кая</strong> е възможно само през <strong>долината на Карабедик дере</strong>, където точно пред входа се издига неголяма <strong>изкуствена пещера</strong>, вероятно указваща входа към този загадъчен комплекс. <strong>Трапецовидните ниши</strong>, изсечени във високите скали, допълнително подчертават мистериозността на мястото и улесняват неговото откриване.</p>
<p>Харман кая е повече от просто природно образувание &#8211; това е място, което прелива с история и култура, което ни приковава със своята красота и тайнственост. Посетете го и се потопете в древните тайни, запазени сред скалите на Равен камък. <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%BA%D0%B0%D1%8F">Прочети още&#8230;</a></p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2024/02/07/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%80-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-3/">Скално светилище &#8222;Харман кая&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Въжен мост до село Лисиците</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2024/01/02/%d0%b2%d1%8a%d0%b6%d0%b5%d0%bd-%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b4%d0%be-%d1%81-%d0%bb%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d0%25b2%25d1%258a%25d0%25b6%25d0%25b5%25d0%25bd-%25d0%25bc%25d0%25be%25d1%2581%25d1%2582-%25d0%25b4%25d0%25be-%25d1%2581-%25d0%25bb%25d0%25b8%25d1%2581%25d0%25b8%25d1%2586%25d0%25b8%25d1%2582%25d0%25b5</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[administrator]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 02 Jan 2024 07:08:34 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=2560</guid>

					<description><![CDATA[<p>Добре дошли в историческото село Лисиците, което някога е било достъпно само по въжен мост над река Върбица. През 50-те години на миналия век, със създаването на язовир Студен кладенец, е било наложително да се изгради нов мост. Той е трябвало да свързва това уютно село с останалата част от света. Самият въжен мост до [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2024/01/02/%d0%b2%d1%8a%d0%b6%d0%b5%d0%bd-%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b4%d0%be-%d1%81-%d0%bb%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5/">Въжен мост до село Лисиците</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Добре дошли в историческото <strong>село Лисиците</strong>, което някога е било достъпно само <strong>по въжен мост</strong> над река Върбица. През 50-те години на миналия век, със създаването на <strong>язовир Студен кладенец</strong>, е било наложително да се изгради нов мост. Той е трябвало да свързва това уютно село с останалата част от света.</p>
<p>Самият въжен мост до с.Лисиците е разположен над язовира и представлява <strong>единствения начин за достигане</strong> до населеното място. То се намира от другата му страна. <strong>С дължина от 260 метра</strong> между колоните, мостът се гордее като най-дългият въжен мост в страната, <strong>построен през далечната 1975 година</strong>.</p>
<p><strong>През 1993 година</strong>, в резултат на инцидент със скъсано въже е бил загубен човешки живот, което налага неотложен ремонт на моста. Днес той е напълно безопасен за преминаване, след обстойно възстановяване и подобрения.</p>
<p>Ако желаете да посетите този уникален въжен мост до с.Лисиците, тръгнете в <strong>посока село Широко поле</strong>. На края на селото, последвайте ясно различимата пътека или железопътната линия. Разстоянието до моста по пътеката <strong>е около 2 км</strong> и може да бъде изминато за късо време – <strong>само 20 минути</strong>. Докато се движите може да видите рибарски лодки и различни птици, които гнездят в района. Споделете този исторически маршрут с приятели и семейство, за да създадете спомени, преплетени с уникалната атмосфера на село Лисиците и неговият великолепен въжен мост&#8230; <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5">Прочети още&#8230;</a></p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2024/01/02/%d0%b2%d1%8a%d0%b6%d0%b5%d0%bd-%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b4%d0%be-%d1%81-%d0%bb%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5/">Въжен мост до село Лисиците</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Дяволски мост</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2023/07/03/%d0%b4%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d0%25b4%25d1%258f%25d0%25b2%25d0%25be%25d0%25bb%25d1%2581%25d0%25ba%25d0%25b8-%25d0%25bc%25d0%25be%25d1%2581%25d1%2582</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[administrator]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 03 Jul 2023 10:54:31 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Без категория]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=2427</guid>

					<description><![CDATA[<p>Всяка вечер, когато слънцето се скрие зад хълмовете на Родопите, тишината навлиза в околните скали на Дяволския мост, намиращ се на 10 км от град Ардино. Името му произлиза от легендата, която тъкмо тук намира свое магическо огледало. Във времена на турското робство, докато мрачният облак на угнетението покрива селата, се разиграва историята на една [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2023/07/03/%d0%b4%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82/">Дяволски мост</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Всяка вечер, когато слънцето се скрие зад хълмовете на <strong>Родопите</strong>, тишината навлиза в околните скали на <strong>Дяволския мост</strong>, намиращ се на <strong>10 км от град Ардино.</strong> Името му произлиза от <strong>легендата</strong>, която тъкмо тук намира свое магическо огледало. Във времена на турското робство, докато мрачният облак на угнетението покрива селата, се разиграва историята на една <strong>прекрасна българска девойка</strong>. Влюбена в свободата и изпълнена със смелост, тя избира да избяга от своите преследвачи.</p>
<p>Тъкмо когато стига до водите на <strong>река Арда</strong>, тя се изправя на Дяволския мост. Сърцето й се разкъсва от силното желание да спаси своя живот от залавянето. В душата й бушуват мъка и отчаяние. Но в моментите на най-тежко изпитание, се случва нещо <strong>изненадващо</strong>.По средата на моста, пред очите на турците, които гонят младата жена, изплува <strong>дяволско изображение</strong>. Ужасявайки се от непознатата мощ, те се отдръпват. Така позволяват на девойката да <strong>избяга</strong> и спаси живота си. Оттогава мостът носи <strong>името &#8222;Дяволски&#8220;</strong> и легендата го превръща в символ на спасение и сила.</p>
<p>Но във вековете, този древен мост се превръща в нещо повече от подредени един върху друг <strong>камъни</strong>. Местните хора споделят <strong>друга легенда</strong>, която допълва мистерията на това място. По време на строежа, една <strong>млада мома</strong>, която носи храна на <strong>майстора Уста Димитър</strong> от село Неделино, загива под мистериозни обстоятелства. И тъй като всичко във Вселената е свързано, мостът съхранява нейната сянка и пази нейната памет.</p>
<p>Но най-голямото изумление идва с откритието на <strong>печат на цар Соломон</strong>, вграден в един от <strong>ключовите камъни</strong> в централния свод на моста. Специалистите се опитват да разтълкуват тази <strong>загадка</strong> и насочват поглед към древните светилища, разпръснати из<strong> Родопите</strong>, които биха могли да имат <strong>връзка</strong> със загадъчния мост.</p>
<p>Ако решите да посетите <strong>Дяволския мост</strong>, местните хора ще ви <strong>предупредят</strong>, че след залез слънце е по-добре да не се движите по него. В скалите наблизо се явява <strong>отпечатък от крака на самия дявол</strong>. А когато времето е ясно, <strong>отражението на дявола</strong> се вижда във водата, нежно играеща под моста. Това е времето, когато древната легенда оживява и магията на Дяволския мост изпълва въздуха, като призовава всекиго да се потопи в нейната мистика&#8230; <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82" target="_blank" rel="noopener noreferrer">Прочети още&#8230;</a></p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2023/07/03/%d0%b4%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82/">Дяволски мост</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Резерват &#8222;Бели Брези&#8220;</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2023/06/22/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d1%2580%25d0%25b5%25d0%25b7%25d0%25b5%25d1%2580%25d0%25b2%25d0%25b0%25d1%2582-%25d0%25b1%25d0%25b5%25d0%25bb%25d0%25b8-%25d0%25b1%25d1%2580%25d0%25b5%25d0%25b7%25d0%25b8</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[administrator]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 22 Jun 2023 14:10:13 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=2419</guid>

					<description><![CDATA[<p>Резерват &#8216;Белите брези&#8217; &#8211; природен парк в близост до градовете Кърджали и Ардино, предлага уникално приключение в прегръдките на девствената природа. С площ от около 3680 декара, той е дом на изключително ценните брезови гори, които привличат посетителите си с неподправената си красота. В резервата се срещат не само брези, но и други дървесни видове [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2023/06/22/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8/">Резерват &#8222;Бели Брези&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Резерват <strong>&#8216;Белите брези&#8217;</strong> &#8211; природен парк в близост до градовете <strong>Кърджали и Ардино,</strong> предлага уникално приключение в прегръдките на девствената природа. С <strong>площ от около 3680 декара</strong>, той е дом на изключително <strong>ценните брезови гори</strong>, които привличат посетителите си с неподправената си красота.</p>
<p>В резервата се срещат не само брези, но и други дървесни видове като черен бор, обикновен смърч, бял бор и бук. Това съчетание от различни дървесни видове предоставя разнообразие и богатство на екосистемата на резервата.</p>
<p>Един от <strong>най-забележителните черти</strong> на това място е неговият <strong>чист въздух</strong>. Чудесното му качество има благоприятно въздействие върху хората, страдащи от белодробни заболявания и различни видове алергии. Посетителите могат да се насладят на свежестта на природата в резервата.</p>
<p>На територията му има <strong>12 почивни станции</strong> с общ капацитет <strong>около 250 легла</strong>, което гарантира удобство и комфорт на гостите. Пътят до резервата е лесно достъпен, като се предлагат опции за пътуване с кола или автобус. Маркирана пътека води посетителите до <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82">Дяволския мост</a>, един уникален резултат на строителството датиращ от 16 век. Също така, има възможност да се посетят и <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8">Орловите скали</a>, където над 100 издълбани ниши с форма на трапец в различни размери оживяват историята на тракийското светилище.</p>
<p>Резерватът &#8216;Белите брези&#8217; е наистина уникално място, което обещава на посетителите несравнимо изживяване. С изобилието на природни богатства и културни атракции, това е идеалната дестинация за любителите на приключенията и обожавателите на природата.</p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2023/06/22/%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8/">Резерват &#8222;Бели Брези&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Тракийска крепост &#8222;Исаклартепе&#8220;</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2023/03/28/%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bf%d0%b5/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d1%2582%25d1%2580%25d0%25b0%25d0%25ba%25d0%25b8%25d0%25b9%25d1%2581%25d0%25ba%25d0%25b0-%25d0%25ba%25d1%2580%25d0%25b5%25d0%25bf%25d0%25be%25d1%2581%25d1%2582-%25d0%25b8%25d1%2581%25d0%25b0%25d0%25ba%25d0%25bb%25d0%25b0%25d1%2580%25d1%2582%25d0%25b5%25d0%25bf%25d0%25b5</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[administrator]]></dc:creator>
		<pubDate>Tue, 28 Mar 2023 07:33:18 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=2360</guid>

					<description><![CDATA[<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2023/03/28/%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bf%d0%b5/">Тракийска крепост &#8222;Исаклартепе&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<div class="et_pb_section et_pb_section_0 et_section_regular" >
				
				
				
				
					<div class="et_pb_row et_pb_row_0">
								<div class="et_pb_column et_pb_column_4_4 et_pb_column_0  et_pb_css_mix_blend_mode_passthrough et-last-child">
				
				
				<div class="et_pb_module et_pb_text et_pb_text_0  et_pb_text_align_left et_pb_bg_layout_light">
				
				
				<div class="et_pb_text_inner">Невероятна е гледката, която се откроява когато човек достигне Тракийска крепост <strong>&#8222;Исаклартепе&#8220; или Исаков връх</strong>, намиращ се в близост до село Иванци. Вижда се целият <strong>град Кърджали</strong> както и <strong>връх &#8222;Вейката&#8220;</strong> който се явява и <strong>най-южната точка на България</strong>. Биха могли да се наблюдават и поредица от други крепости в близост като <strong>&#8222;Чит Кая&#8220;, &#8222;Харман Кая&#8220;, &#8222;Юмрук Кая&#8220;, &#8222;Перперикон&#8220;.</strong><br />
Историята на самия връх е свързана със знатен свещенник и открития негов гроб. Самата крепост е датирана, че е построена през VII-I в.пр.н.е. Намерени са още и фрагменти от глинени съдове както и изключителна<strong> мраморна плоча с изображението на Зевс.</strong></p>
<p>При археологическите разкопки, проведени през 1977 година бива разчистена част от стената, като е открито, че при нейното изграждане са били използвани необработени камъни, споени със калов разтвор. Дебелината на зида е около 2,20 метра. Върху самият връх (достъпен само от север) е построена телевизиоинната кула на гр.Кърджали, до която води и асвалтоф път. От към южната страна се намира отвесна скала а на запад стената е срината, като се предполага, че това е станало още в древността или при строителството на кулата.</p>
<p>Маршрута до Исаков връх може да бъде съчетан с посещение до <a href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B0">&#8222;Каменната сватба&#8220;</a> до село Зимзелен и Перперикон.<br />
GPS координатите са:</p>
<p>41°40’21” С.Ш. и 25°24’16” И.Д. Надморската височина е 635м.</p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></div>
			</div> <!-- .et_pb_text -->
			</div> <!-- .et_pb_column -->			
				
				
			</div> <!-- .et_pb_row -->		
				
				
			</div> <!-- .et_pb_section -->
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2023/03/28/%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bf%d0%b5/">Тракийска крепост &#8222;Исаклартепе&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
		<item>
		<title>&#8222;Перперикон&#8220; &#8211; археологически комплекс</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b5/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d0%25bf%25d0%25b5%25d1%2580%25d0%25bf%25d0%25b5%25d1%2580%25d0%25b8%25d0%25ba%25d0%25be%25d0%25bd-%25d0%25ba%25d1%258a%25d1%2589%25d0%25b0-%25d0%25b7%25d0%25b0-%25d0%25b3%25d0%25be%25d1%2581%25d1%2582%25d0%25b8-%25d0%25b1%25d1%2580%25d0%25b5%25d0%25b7%25d0%25b0%25d1%2582%25d0%25b0-%25d0%25b1%25d0%25b5</link>
					<comments>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b5/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[adminlog]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 28 Feb 2019 09:41:24 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=734</guid>

					<description><![CDATA[<p>&#8222;Перперикон&#8220; Загубено в планинските пейзажи на Източните Родопи, на само 15 километра североизточно от град Кърджали, се издига Перперикон &#8211; мегалитното светилище, което привлича посетителите с историческата си значимост и културното богатство. Това археологическо чудо не просто разказва историята на едно време, а го възкресява с величието си.  &#8222;Разкопките&#8220; Разкопките, направени от професор Николай Овчаров, [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b5/">&#8222;Перперикон&#8220; &#8211; археологически комплекс</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h4><span style="font-weight: 400;">&#8222;Перперикон&#8220; </span></h4>
<p class="wp-block-paragraph">Загубено в планинските пейзажи на Източните Родопи, на само 15 километра североизточно от град Кърджали, се издига <strong>Перперикон</strong> &#8211; мегалитното светилище, което привлича посетителите с историческата си значимост и културното богатство. Това археологическо чудо не просто разказва историята на едно време, а го възкресява с величието си. </p>
<h4>&#8222;Разкопките&#8220;</h4>
<p>Разкопките, направени от <strong>професор Николай Овчаров</strong>, известен археолог, разкриват величествени съоръжения като <strong>Двореца и Акропола</strong>, които досега бяха скрити от погледа на света. Този каменен град, възникнал през римската епоха, притежава история, простираща се хиляди години назад, и създава вълнуващо светилище, посветено на <strong>Дионис</strong> &#8211; бог на виното и екстаза, обичан от древните тракийци.</p>
<h4>&#8222;Легендите&#8220;</h4>
<p>Легендите около Перперикон създават допълнителна мистика. Олтарът на светилището, според преданията, е бил свидетел на <strong>две важни пророчества</strong> &#8211; едното, предсказващо слава за <strong>Александър Македонски</strong>, а другото, предсказващо властта на <strong>Гай Юлий Цезар Октавиан Август</strong>, първият римски император.</p>
<p>Перперикон не само събужда въображението ни, но и се превръща в източник на археологическо богатство. Обитателите на това светилище са създали гробници, ниши и светилища, почитайки <strong>Бога Слънце</strong>. Изсечените скали и статуи свидетелстват за техния изтънчен вкус и вяра в <strong>магията на Слънцето</strong>. Археологическите находки, като <strong>оброчни съдове и антични предмети</strong>, допълнително оживяват древната история на Перперикон.</p>
<p>Посещението на този тайнствен свят ще ви потопи в древни времена и <strong>тракийската култура</strong>, предоставяйки възможността да преоткриете загадките на миналото. Разходката из разкопките и изключителните планински пейзажи ще ви оставят с желание да се върнете за още от откритията на Перперикон. Споделете с нас това уникално място и се потопете в мистерията на древните времена.</p>
<p><a href="https://bulgarianhistory.org/perperikon/" target="_blank" rel="noopener noreferrer">Прочети още&#8230;</a></p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>


<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b5/">&#8222;Перперикон&#8220; &#8211; археологически комплекс</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b5/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Комплекс &#8220; Татул&#8220;</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81-%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%83%d0%bb/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d0%25ba%25d0%25be%25d0%25bc%25d0%25bf%25d0%25bb%25d0%25b5%25d0%25ba%25d1%2581-%25d1%2582%25d0%25b0%25d1%2582%25d1%2583%25d0%25bb</link>
					<comments>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81-%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%83%d0%bb/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[adminlog]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 28 Feb 2019 09:40:21 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=731</guid>

					<description><![CDATA[<p>&#8222;Татул&#8220; Дълбоко в сърцето на Родопите, само на 200 метра от живописното село Татул и на около 15 километра от Момчилград, се издига Тракийското светилище Татул. Този магически край притежава един от най-величествените мегалитни паметници в България, който не просто пази древни тайни, но и разкрива богатата история на тракийския народ. Светилището е съставено от [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81-%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%83%d0%bb/">Комплекс &#8220; Татул&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h4>&#8222;Татул&#8220;</h4>
<p class="wp-block-paragraph">Дълбоко в сърцето на Родопите, само на 200 метра от живописното село <strong>Татул</strong> и на около 15 километра от <strong>Момчилград</strong>, се издига <strong>Тракийското светилище Татул</strong>. Този магически край притежава един от най-величествените мегалитни паметници в България, който не просто пази древни тайни, но и разкрива богатата история на <strong>тракийския народ</strong>. Светилището е съставено от <strong>скален масив</strong>, върху който величествено се издига <strong>пресечена пирамида</strong>. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датирано от края на V до началото на IV хил. пр.Хр., светилището разкрива своята древна душа чрез <strong>глинените съдове</strong>, които са намерени  в региона.</p>
<h4>&#8222;История&#8220;</h4>
<p>През XVIII &#8211; XI в. пр.Хр., Татул преживява своя първи велик разцвет. <strong>Скалната пирамида</strong> и разположените около нея гробници засвидетелстват за времето, в което светилището е било център на <strong>ритуали</strong> и <strong>жертвоприношенията</strong>. В кръг от<strong> глинени олтари</strong> са се извършвали <strong>обредите</strong>, а стотици култови предмети, като глинени човешки идоли и прешлени за вретено, свидетелстват за предаността към <strong>тракийските божества</strong>. През 2004 &#8211; 2007 г., разкопките разкриват уникални предмети от глина, обвързани със <strong>слънчевия култ</strong> &#8211; три колела за макети на <strong>Небесна колесница</strong> и част от <strong>златна маска</strong>. Въпреки споровете относно точната датировка, комплексът се издига като светилище и крепост през различни епохи.</p>
<h4>&#8222;Свят на Мистерии и Наблюдения&#8220;</h4>
<p>Освен като светилище за пренасяне на жертви, Татул представлява и историческо място за <strong>наблюдение</strong> на изгрева и залеза на <strong>Слънцето</strong> в определени дни от годината. Например, при изгрева си, Слънцето прониква през<strong> &#8222;мушката&#8220;</strong> на един специален скален процеп. Формата на най-високата част от мегалита, вдълбан полукръг, наподобяващ изгряващо слънце, подсказва за връзката между светилището и небесните тела.</p>
<p>Татул не е просто каменен комплекс; това е свидетелство за древната връзка между тракийския народ и космоса. Заповядайте в Татул и се потопете в магията на тракийската история, която този уникален мегалитен паметник с пирамидална красота ни предоставя. <a href="https://bulgariatravel.org/bg/%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8-%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%83%d0%bb/" target="_blank" rel="noopener noreferrer">Прочети още&#8230;</a></p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81-%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%83%d0%bb/">Комплекс &#8220; Татул&#8220;</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81-%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%83%d0%bb/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
		<item>
		<title>Пещера &#8222;Вулвата&#8220; /Утроба/ ﻿</title>
		<link>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%89%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%83%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b0-%ef%bb%bf/?utm_source=rss&#038;utm_medium=rss&#038;utm_campaign=%25d0%25bf%25d0%25b5%25d1%2589%25d0%25b5%25d1%2580%25d0%25b0-%25d0%25b2%25d1%2583%25d0%25bb%25d0%25b2%25d0%25b0%25d1%2582%25d0%25b0-%25d1%2583%25d1%2582%25d1%2580%25d0%25be%25d0%25b1%25d0%25b0-%25ef%25bb%25bf</link>
					<comments>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%89%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%83%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b0-%ef%bb%bf/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[adminlog]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 28 Feb 2019 09:38:35 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[История]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://guesthouse-betula.com/?p=728</guid>

					<description><![CDATA[<p>Пещера &#8222;Вулвата&#8220; Пещера &#8222;Вулвата&#8220; /Утроба/ представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на дупката е 3 метра, а ширината &#8211; около 2,50 м. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган. В далечината на дупката има издълбан олтар висок [&#8230;]</p>
<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%89%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%83%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b0-%ef%bb%bf/">Пещера &#8222;Вулвата&#8220; /Утроба/ ﻿</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[
<h4>Пещера &#8222;Вулвата&#8220;</h4>
<p class="wp-block-paragraph">Пещера &#8222;Вулвата&#8220; /Утроба/ представлява <strong>естествен хоризонтален процеп</strong> в скалата, <strong>дълбок 22 метра</strong>, който е бил допълнително изсечен от<strong> човешка ръка</strong>. <strong>Височината</strong> на дупката е <strong>3 метра</strong>, а <strong>ширината</strong> &#8211; около <strong>2,50 м</strong>. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е <strong>оформена</strong> буквално като<strong> женски полов орган</strong>. В далечината на дупката има издълбан <strong>олтар</strong> висок около 1,30 м, който е с формата на малките срамни устни. В центъра му е направена <strong>малка дупка</strong>, дълбока около 10 см и широка 5 см, която е изсечена леко настрани.Тунелът е с идеална <strong>ориентация юг-север</strong>, като входът му е от юг. На тавана му има специално направен процеп, през който <strong>точно в 12 ч</strong> всеки ден пада един <strong>слънчев лъч</strong>. Той се вижда в продължение на няколко минути, като постепенно се уголемява, движейки се към олтара. </p>
<h5>&#8222;Пътеводител&#8220;</h5>
<p>Пещера &#8222;Вулвата&#8220; /Утроба/ се намира близо до <strong>язовир Кърджали</strong>, на 23км от град Кърджали. За да стигнете до нея, може да оставите колата си, близо до началото на пътеката, която се намира на 5км южно от село Ненково.Пътеката се пада точно срещу язовира, като е удобна, но на места стръмна и тясна. По нея се върви само в посока североизток, като има няколко чупки. На входа на пътеката има местенце за спиране на автомобила, както и указателна табела. Пътя от началото на пътеката до пещерата е 2.1 километра, а неговата денивелация е малко над 350 метра. Изминава се за около 1 час с нормално темпо.<a href="https://pateshestvia.net/%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D1%83%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE/" target="_blank" rel="noopener noreferrer">Прочети още&#8230;</a></p>
<p><a href="https://guesthouse-betula.com/%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/">Туризъм</a></p>


<p>Материалът <a href="https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%89%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%83%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b0-%ef%bb%bf/">Пещера &#8222;Вулвата&#8220; /Утроба/ ﻿</a> е публикуван за пръв път на <a href="https://guesthouse-betula.com">Къща за гости &quot;Брезата&quot; (Бетула)</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://guesthouse-betula.com/2019/02/28/%d0%bf%d0%b5%d1%89%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d0%b2%d1%83%d0%bb%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%83%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b0-%ef%bb%bf/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>

<!--
Performance optimized by W3 Total Cache. Learn more: https://www.boldgrid.com/w3-total-cache/?utm_source=w3tc&utm_medium=footer_comment&utm_campaign=free_plugin

Page Caching using Disk: Enhanced 

Served from: guesthouse-betula.com @ 2026-10-28 18:39:47 by W3 Total Cache
-->